Людмила Миндова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Морето на думите

 

 

Людмила Миндова

 

     

    Друго някакво време под моста тече,
    друг живот мъртъвците живеят…
    Неразумните имат си свое море,
    към което се носят. Не смеят
    в него даже за малко да топнат
    и кутрето си вече избраните
    за разумни дела… Но че скокват,
    без изобщо да свалят сандалите,
    във водата и с обич отчаяна
    посинялото тяло прегръщат
    само тези, които пред смаяна,
    вечно жадна тълпа не обръщат
    своя поглед за бурни овации –
    знам това, но какво да разказвам…
    Всеки чувства различни вибрации
    на пръстта… Аз например нагазвам
    през съня си в морето на думите.
    Но приличие вече не спазвам –
    чисто гола се къпя в куршумите.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2011 г.
Публикация в кн. „Блус по никое време“, Людмила Миндова, Изд. „Сиела“, София, 2010 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]