Но ти не  се тревожи,
природата сама изчислява вероятностите
и  случайните събития не са така случайни.
и нещата са така, както трябва да са.
и тези звезди, тези улични лампи
са на правилните си места
и единствено ние с теб се лутаме, бягаме от невидимото
и вярваме във миниатюрните си микроскопични избори.
Игнорираме полета, протегнал ръка да ни спаси.
Но ние сме приковани.
Глухи за симфонията, в която
се раждаме и умираме.
Или пък само последното.