***

Даниела Михалева

хлябът ми замириса на задушница
намерих се в есенното гробище
сред малката група жени
всяка запътена към своя гроб
аз най-младата още девствена
вървя сред имената на своето детство
опитвам се да не мисля че съм щастлива
и успявам скръбта бавно ме обзема
но наоколо не виждам скръб
наблюдавам жените ритуалните им лица
откривам че те също ме наблюдават
дават ми храна която обожавам
разпитват ме все повече ме разпитват
баба ми отговаря вместо мен
смее се до гроба на своя съпруг
докато несъзнателно гали камъка

скръбта ме задавя
взирам се в порцелановата снимка
и не виждам скръб
наблюдават ме
какво ли виждат

някой е отсякъл салкъма
ето и неговия гроб
какво е да отсечеш дърво
този човек е бил наш роднина
и винаги ще бъде
но не си го спомням
а помня салкъма
вкуса му сред вкуса на другите дървета

врабчетата са окупирали този свят
дават ми ценни съвети
кой иска да е врабче
заразяват ме с апетита си
яж казва баба ми
яж кимат жените
яж яж агитират врабчетата
но остави и за нас

оставям на Митко вафли
едно от децата с които играех
спомням си най-добре
изпъкналото му коремче
вързания по друг начин пъп
очите му
прозрачнокафеви
а може би сини
не мога да ги забравя

Митко
сякаш не го е имало
въздъхва една от жените

гледам ги как се тръгват
оставаме само аз и баба

върни се | съдържание | продължи