Даниела Михалева
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
***
говорех насън баба ми кадеше въглени зад вратата (а после ме плашеше когато не заспивах) с тях нарисувах първите си лица бяха топли
върни се | съдържание | продължи
Електронна публикация на 04. юни 2010 г. © 1998-2024 г. „Литературен клуб“ Всички права запазени!