на пет е и всичко разбира
за кой ли път вече
прекъсва играта си
казва ми: мамо
много се радвам
че онзи човек те дръпна...
и пак реди своите кубчета
и ги разрежда...
когато иде опасност
затварям очи
чувам трамвая
врявата...
човекът който ме дръпна
се смеси с човеците
никога не съм вярвала на очите си
не вярвах че ще го открият
след тази първа секунда:
целият ми живот...
бях на седемнайсет