Даниела Михалева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Благодаря

 

Даниела Михалева

 

 

на човекът който ме дръпна

 

 

на пет е и всичко разбира
за кой ли път вече
прекъсва играта си
казва ми: мамо
много се радвам
че онзи човек те дръпна...
и пак реди своите кубчета
и ги разрежда...
когато иде опасност
затварям очи
чувам трамвая
врявата...
човекът който ме дръпна
се смеси с човеците
никога не съм вярвала на очите си
не вярвах че ще го открият
след тази първа секунда:
целият ми живот...
бях на седемнайсет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. декември 2010 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]