37

Даниела Михалева

Имаме температура, висока дори за август.
И само едно нещо може да ни я отнеме.
Но ние не говорим за него.
Предпочитаме да говорим
за невероятни неща,
за омагьосване,
за род и число,
за вечер,
която минава отново под дъгата.
За утрешния ден.

Спускаме се боси
по склоновете на дюните.
Склонни сме
да се изкачим до някоя скална става
с красиво шприцовани вени,
в чието легло погледите ни
да се проникват безболезнено.
И в мъничките легенчета,
които са просто шупли
в полуотнесения камък,
да заврем виновно пръстите си,
да ги изгубим,
да не ги протегнем.

Ние чакаме.
В тази вечер,
в която
не криеш усмивката си,
знаеш че те състарява,
а аз ти говоря
за микропукнатините в зъбите си,
как вече нокътят прескача,
с вселената се разширяват...

Изстиват скалите под нас.

върни се | съдържание | продължи