ДВЕ ОЧИ

Синьото от твоите очи
протича в моята душа.
О, защо чак сега
те срешнах, Питър Пан?
Къде беше,
когато сърцето ми кървеше
от скорошните рани?
Къде беше,
когато чаках те цял ден?
Какъв е този ген,
който те прави толкова приказен?

…
Мълчиш.
Дори по телефона не
Благоволи да ме потърсиш.
После на себе си ще се сърдиш,
Ако не искам да те видя.
Стига, стига!
Какъв е този вирус,
С който си ме заразил?