Милена Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

***

 

Милена Иванова

 

 

Имах един дядо, който казваше:
преди да умре, всеки трябва
да се върне в детството си.
И там да остане,
докато не намери това, което
да отнесе със себе си.
Защото християните не са езичници,
добавяше той,
и в гроба
слагат само цветя и рядко някой
ще се сети - я самобръсначка, я тефтер
да добави.
А с какво ще си платиш там
и как ще преминеш - то било от нечестивия.
Да, но аз от дядо си знам,
че трябва да откупиш с нещо
душата си и това, че си лишил
тялото си от нея и то трябва
да бъде предадено на прахта.
Прахта е по-стара от нас и колкото
да й даваш, толкова ще ти поиска
в замяна, че го приема.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. август 2003 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]