Едно име променя всичко. Тази книга никога не би излязла на български, ако името на нейния автор не бе станало най-често споменаваното по цял свят в последната година, и това е така, не защото Барак Бартън Финк бе намерен мъртъв и обезглавен в хотелската си стая в Лос Анжелис, нито защото главата му бе открита десет дни по-късно в саксия на летището в Копенхаген. Още по-малко защото биографичният филм за Финк, наречен „Hotel Hell“ спечели Оскари за главна мъжка, женска и детска роля, за музика, танци и грим.
         Култовата книга на Финк „Пушещи машини“ излиза на български като заглавие на ИК „Барт & Брат“, част от поредицата „Велики шедьоври на наскоро починали автори“, еквивалент на английската „Masterpieces of recently deceased authors“. Оригиналното й заглавие е „Typewriters & Guns: A lifetime friendship“ и ако вярваме на слухове ИК „Барт & Брат“ са платили солидна сума на Скрибнърс, което едва не ги е разорило, но дори това да се случи, книгата е вече факт в луксозно издание с 56 цветно-бели илюстрации, и подарък клечка за уши във формата на стилизирана пушка.
         В книгата си Финк проследява историята на легендарните производители на пишещи машини – Ремингтън и Ъндъруд, които по-късно стават известни като производители на конвенционални оръжия, чиято основна цел е да ти направят по-голяма дупка в главата. Финк вплита собствените си преживявания като морски пехотинец по време на Втората световна като набляга на пиянските изстъпления с Норман Мейлър и Джоузеф Хелър. След войната Финк започва работа в книжарницата „Барнс & Нобъл“ в Ню Йорк, но е изхвърлен след като го заварват да чете в работно време.
         Беше новият роман на Хемингуей – пише Финк. В последствие се оказа, че е и последният, защото след това стареца си пръсна черепа с любимата двуцевка. Романът не беше много як. След самолетна катастрофа един мъж лежи на някакъв връх и се скапва от отравяне на кръвта, а жена му се вайка наоколо. Трогателна история, без съмнение. Съчувствах им в рамките на нормалното. Отравяне на кръвта. Самотен връх. Готин мъж. До него лежи умрял леопард. Няма господ в радиус от десет мили. Шефът ме видя с книгата в ръка и се насочи към мен с хищна усмивка. Каза, че ме уволнява.
         Защо? – попитах и си сложих най-невинната физиономия.
         Защото четеш докато си на работа.
         И без това напускам.
         Защо?
         Защото мислех, че това е част от задълженията ми.
         Не. Можеш да продаваш книги и без да ги четеш. Нещо друго?
         Да. Не си харесвам унирфомата. Прилича на униформите в „Макдоналдс“. Не искам да продавам книги със същата скорост, с която те продават хамбургери. Край на цитата. Финк заминава за Холивуд, където прекарва следващите трийсет години в писане на сценарии за семейни драми, порно филми, спагети уестърни. На това се дължи не особено голямата му любов към това място. Книгата му „Пушещи машини“ се явява нещо като обобщение на насъбраната погнуса. Самият Финк казва, че това е книга за писателите, които идват в Холивуд, за да си играят на писатели. Това е наръчник по отвращение. Финк проучва детайлно живота на всеки, който дори за кратко е имал нещо общо с Холивуд, от времето на Фокнър, до последния сезон на „Калифорникейшън“ с Дейвид Духовни и заключенията, които прави, не са в полза на Холивуд. Нито на писателите.
         Мимоходом Финк отбелязва, че Чандлър е работил с Хичкок, но съвместните им усилия са пълен провал. Още в началото Чандлър обвинил Хичкок, че го използва за пишеща машина. Хичкок не отрича.
         В края на книгата сред допълнителните материали е и статията „The Rotting Meat Wagon“. В нея Финк се проявява като първокласен филмов критик и с хищен скок се нахвърля върху Ерик Рот, известен повече като негов смъртен враг, отколкото като сценарист на порнофилмите „The Curious Case of Bangamin Bottom“, „Да хванеш трипер“, „Форест Дъмп“ и, разбира се, „Доставки в двора“.
         Ерик Рот, в чийто багаж бе открита главата на Финк, е и единственият обвиняем в последвалия процес. След назначената експертиза е освободен поради липса на достатъчно доказателства и най-вече, поради невменяемост.

---

Текстът е четен на АДdicted, 12-часово литературно четене и музика в „Яйцето“ на СУ „Св. Климент Охридски“, проведено през периода 13-14.02.2009 г.