Очакване
Иванка Могилска
Живея на една улица,
която привечер се превръща в най-тихата улица на тоя град.
Всяка вечер ми се обаждаш
и казваш:
„– Няма те в целия шум –
между хората, които се блъскат,
в колите, трамваите, заведенията
и по всички улици – няма те.“
Всяка вечер ти отговарям:
„– Вкъщи съм. Подреждам. Хартии, дрехи, чинии, улици.
Гледам през прозореца –
няма никакви хора.
Вероятно се блъскат по ъглите,
нали знаеш – на следващия
непременно нещо ще им се случи.“
Гледам я –
най-тихата улица привечер –
и си мисля,
че прозорецът ми е на ъгъл.
|