ИНАЧЕ КАЗАНО

Иванка Могилска

Страхува се от малките дни.
От косматите  им тела.
От следите, които  оставят при допир.
Страхува се от големите дни.
От своенравното слънце.
От раните, които оставя, погалвайки.
Никога не присъства  изцяло
в дните за размисъл
и дните за после.
И му се ще да попита:
„Това ли  беше нашето бъдеще?“