***

Яна Монева

Дали да чакам
да напуснеш зимата
или да съм забравена невеста,
затрупана от бялото на думите?
Сред сините замръзнали очи
на езерата във картината.
Със всяка стъпка
скърцат
тихи
чувства
и очертават
празните следи
на този който мина преди тебе.

Дойде,
почака,
ала си отиде -
преди да съм отворила вратата.