***

Яна Монева

Целуната съм -

бавно като плод
узрява уловен мига.

Протягам се,
разливам цветовете
на хиляди усещания,
изкачвам върховете на страстта
и после си почивам
в ехото им...

Понякога не искам да мълча,
но думите са бледи
водни кончета,
които се оглеждат
във очите ни -

танцуват
със желанието
да изчезнем.