Стихотворение в две части

Яна Монева

(втора част):

(Винаги),
когато той слиза
а тя се качва
се срещат

заплитат се,
оплождат
въздишки
слепят телата им

и
се разминават на прага
на обичайните
въпроси,

които нямат нищо общо с отговорите.

мъх,
който расте на сянка
избуява над корените.

приближаването на мъж
в протягането на жена,
която може приласкае,
да погали, или да помаха -

навън
цъфнало дърво,
пролет, в която се разлистват мислите им,
търсят се, докато в него и в нея шумоли въображението,

след което се разминават на прага
на обичайните
въпроси,

които нямат нищо общо с тях
нищо общо с отговорите -

(първа част):

когато

гледа към нея
тя полива цветята си на балкона

а мислите й спускат въже,
за
да
се
покатери той,
да навлезе навътре -

в желанията,
които я очертават -

извикват възбуда,
настръхване от допир
с върха на пръстите,
проникване, в което

тя се отдава -
на стиховете си,

незаконно родени деца -
от него.