Ноември

Яна Монева

Ноември е огледало,
на дъното на замръзнала река,

по което се разхождам
гола и напръсти,
току що родена

или преди много време.

Време, във възбудата
отстрани на това, да гледам,

как се поклащат
като есенни листа
роклите ми в гардероба,
докато остарявам,

докато се преливат цветовете
и избеляват в косите ми,

а дълбочината на гласа ми
хвърля камък назад
и рисува кръгове:

отвътре-навън,
отвътне-навън,

отвън-навътре...