Мога

Яна Монева

мога да мина
през едно и също място
и да се чувствам различно.

Изследвам това преживяване,
а то е спомен,
истинска тераса,
над брега и скалите в Созопол -

била съм тук и се връщам
различна,

като писмо в бутилка -
глътнала думите на някого,

адресирани до самия него.

Къщата без покрив на брега
е срината,
част от стълбището

е в краката ми.