Животът като хотелска стая

Яна Монева

Аз съм в 901.
Чета литературен вестник
и се разхождам между редовете.

Ти в 910.
Гасиш и палиш лампата.
Седиш дълго на една история,
препрочиташ я.

Не можем да заспим.
Не можем и да се срещнем.

"Любовта има нужда
от собствена теология"-

чета и ми е студено.
В 901, на прозорецът ми
небето е празно.

Някъде там в 910,
докато палиш звездите
за да се стоплиш,
разбираш, че:

"Самотата е вид съпруга"-
не можеш да я напуснеш…

901-910:

Вярвам… Вярваш ли?!