На Баба ми

Яна Монева

Омъжили са баба ми със дядо ми,
за щайга грозде в гладните години
на малко време преди мен и теб,
когато всичко вършили роднините.
Била красива, много млада, бяла
и 8 месеца в началото,мълчала -
мълчала - докато подмитала
сълзите си под чергата на къщата,
мълчала докато закърпвала,
пробитият чорап на любовта си,
мълчала докато приготвяла
вечерята, кревата и срама си.
А после като зла прокоба
децата им умирали родени...
Нещастието казват ги сближило.
Във спомена ми дядо все я гледаше
с очи на обожание и вино,
а после тайно някакси оставяше
узряло грозде, едро и невинно...
Един ден Той си тръгна тихо,
заспа и не се върна повече
спокойно без да притеснява никого
между рекламите на сериала.
А Баба все загледана отвъд,
го засънува призрачно в раздялата им
как носи зряло грозде от лъчи
в онази щайга като във началото...

преди завинаги тя пак да Замълчи...