ЛАБИРИНТ

Ариадна я няма
Скъсала се е нишката
С минотавъра,двамата
Скрити в тъмното,дишаме
И пресмятаме шанса си
Да убиеме другия.
Край стените,обраснали
Със зелени илюзии
Сред пътеки залутани
И капани навсякъде
Цепим с нокти минутите
И настръхнали чакаме.

Вече става отдавна
И забравихме времето
Откогато сме заедно
Откогато се дебнеме.
Вместо страх-примирение
Глад и жажда простъргват
Във телата съмнение
Към възможно разсъмване
И подритвайки черепи
На другари по участ
Тръгваме да намериме
път към общото утро.
Приближили, се спираме
Подозрително душиме
Аз - със ножа под ризата
Той - готов до промуши.
Постепенно привикваме
С новото си съдружие
И споделяме всичко
Можещо да послужи.
Начертаваме планове
И започваме сбъдване
Лесно е, щом сме двамата
И добре се допълваме.
Блесва лъч светлина
Значи стигнахме изхода
Преминава една
Черна сянка из мислите
Всеки трепва - готов
Да отблъсне атаката
Но денят е любов
А омразата в мрака е.
Затова на бегом
Се измъкваме, радостни
Слънчевото око
Заслепява ни с градуси
И крещиме така
Че отеква пространството...

Ариадна, с ръка
Маха, топла и тайнствена.

върни се | съдържание | продължи