СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА

(по Атанас Далчев)

Отворени широко дверите
Прозорецът-счупен с приклад
И думи до него стоят:
„Стопанинът замина за Америка“

Изгубва бавно времето посоката
Стрелките изостават в своя ход
И няма вече никакъв живот -
Живеят само ужаса и болката

Изпълнено е с спомени и призраци
Зад старите, приведени стени
Прекарват там последните си дни
Далеч от всяка подлост и неистина

Стопанинът съм аз и аз съм хората
Които навестяват моя дом
И взират се през дупките в прозореца
Но виждат само тъмното стъкло

Стопанинът съм аз и аз съм къщата
Главата ми е пълна с прах и паяци
Висят портрети на умрели в стаите
В очакване на своето завръщане

Домът ще прави помен за стопанина
Със мътното си вино ще почерпи той
Ще пият скръбно всичките поканени:
„Стопанинът замина за Америка“

върни се | съдържание | продължи