5. ЕСЕН В СМОЛЯН

слънцето изчопли
дупка в мекото на облака
и погъделичка
вечнозелените борове
с вечножълто кутре
боровете се разкихаха
лятото помисли
че са болни
потръпна зиморничаво
събра си каквото можа
от зеленото
и набързо замина
от Смолян