Никола Петров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Прощавам си

 

Никола Петров

 

 

След толкова години в тази стая
кръвта ми е ръждива на повехнали цветя.
Прощавам си, че няколко живота пропилях от страх,
прощавам си, защото бързам:
                   цялото облещено море пред мене
                   и всичките русалки за целуване
След толкова години в тази стая
прозорецът ми спря да мести времето,
закова мига преди да падне слънцето,
преди морето да изстине недокоснато
и русалките да станат сол:
прощавам си и този ден, защото няма време,
няма
закъде
да бързам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 24. юли 2009 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]