Гледане

Палми Ранчев

Вечерта успокои пейзажа.
Небето примижа.
Превиха хълмовете гръб.
Заровиха лице в тревата.

Животът тръгна през полето.
Спъна се, залитна.
Не гледаше в краката си,
а в далечно зарево.

върни се | съдържание | продължи