Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ПРИСТАНИЩЕ

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      прозорци, зимата, опряла чело о стъклата,
      нашепва думички от лед, денят е бял и матов
      петлите пеят зад плетениците от скреж -
      замръзнали дървета на живота
      Прибалтика, крайбрежен град,
      гасят фабричните комини пламналото слънце
      и то блести сред облаците дим с невнятна слабост
      прозирен камък, необработен кехлибар

       

      потъва утрото във сивите води
      и хора, улици, дървета, къщи се превръщат в декор,
      привързан за кея с ръждясали вериги,

       

      пристанище. зимата вие с глас на корабна сирена.
      и жълтите листа, фасадите от бели и червени тухли,
      разградените дворове, фарът
      слушат снежната ѝ песен, в мъглите скърца кран,
      рибарите замятат... хората - купчини въглищен прах,
      навяни по твърдия и мокър пясък,
      вървят сред фабрики, вагони и машини
      черни слънца в санаториума на небосвода
      кораби хвърлили своите товари

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]