Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ДОМ

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      I.

       

      денят започва късно, всеки се труди в собствената си килия,
      часовете - дебел, мъжки котарак - сноват по коридора,
      нощта идва, без да си очаквал

       

      зима, почуква по стъклото вятър, хлопва се врата,
      в кухнята потракват приборите на живота,
      пали лампите си вечерта, книгите в библиотеката се пренареждат,
      авторите разменят своите места, гласовете им остават,

       

      чувам тихите им стъпки в черепа на тази сграда,
      долавям, пясъкът на думите проскърцва,
      страниците пърхат в ямите на мъртъвците
      и отлитат в избелелия ирис на деня,
      домът разпръсва книгите си над земята

       

       

       

      II.

       

      синята писалка на нощта изпуска над площада,
      запотеният прозорец се покрива с мастило, някъде отвъд
      по дърветата сияят ангели, привързани от градската управа,
      като думи в ямата, която сам съм издълбал

       

      пред къщата – три сребърни пера в черна стъкленица,
      непривичен монумент, херувимите надуват неонови тръби,
      камбана отмерва часовете
      луна - окото на елен, наднича през тъмното стъкло,
      и гледа северните редове - вирове, в които водата си отдъхва

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]