Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      отдалечих се от тукашния свят,
      единствено огньовете отвъд ме сгряват
      водопадът на гнева мие своето малко
      метеорите трошат гръбнака
      и тази нощ скорпионът под гениталиите на бика
      е знак за предизвестена смърт
      покров, под който се усмихвам,
      но нека да оставим мъртъвците

       

      уличните лампи -
      лисици, с пламтящи факли, привързани на гърбовете
      кръстосват дворцови алеи
      камбани бият под небцето на градът озъбен,
      в оранжерията на зимата една жена ме топли в шепи
      кладенецът на мълниите се препълва...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 29. октомври 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]