Молба

Стефан Прохоров

Когато погледна назад и надолу
по стълбите на онзи театър,
не се моля да потичат сълзите ми,
не се моля на поетичния вятър.
Имам две думи в сърцето си:
твоето име и една дума, която не зная.
Да, много са плюли в лицето ми,
а в твоето колко - не зная.
Аз пея за теб, защото така наредиха
онези греди от старата къща.
Колко мои мисли за тебе изгниха –
ни една не видях от теб да се връща.
Слънцето връща се някак към тебе,
Аз заминавам все в твойта посока.
Кажи ми, кажи ми защо нямам име.
Кажи ми. Моля те. Не ми слагай точка.

върни се | съдържание | продължи