Румяна Кирова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
Лава
По гънките на меката ми блуза капе желанието ти-горещ прилепващ восък По твоите гърди разстилам аз платно, тъкано от години прошка.
Химия това било. На мене все не ми вървеше, а пък сега познавам всяка молекула, бълбукаща в горещия поток по блузата ми? Даже по-надолу?
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!