ОСМОТО ЧУДО

Роман Кисьов

„Аз съм направен за чудене!“
Иван Радоев

Учудващо –
как така все още има хора
които не вярват в чудеса?!...

Малко плешиво старче
със избеляло палто second-hand
и прокъсани стари обувки
стои на спирката
и чака последния тролей за дома
в залеза на деня
чака
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
чака
на ръба на тротоара
до тъмното пусто платно
в залеза на деня
в залеза на живота
чака
чака така
както се чака оня последен
транспорт за вечния дом
чака
на ръба на нощта
със восъчно-бледо лице
и отвъден поглед
на спирката за дома...

Виждаш ли – каза моят приятел
посочвайки ми плешивото старче –
той е един от големите ни поети...

Още помня безкрайното учудване
което ме завладя
и онзи внезапен вътрешен глас:
Поетът е Осмото чудо на света