Първа награда за стихотворение на
Националния студентски конкурс на Фондация „Св. Климент Охридски“ - 2011!

Айова в цвят.
Чакам Ребека Бел в кафе,
наречено „Caribou”,
което значи „карабу”.
Ребека закъснява с 5 минути,
нещо нормално за поет.
Вратата се отваря
и познавам,
че е тя -
с червените
фонтани от коса
на снимката.
„Ребека Бел.”
„А, Бел като „камбана”.
Приятно ми е - казвам -
Росен от Казанлък, Роуз Вали.”
„А, Роузен фром Роуз Вали.
Ай гед ит,” ми отвръща.
„Не, Ро-сен, но можеш
да ме наричаш Рос.”
Усмихва се и открива
едно щръкнало зъбче,
отмята коса
и ми дава купчина листове,
поляти с кафе,
анотирани
и пълни със стихове.
„Грижи се добре за децата ми.”
Обещавам, Ребека Бел.
После искам
да й направя снимка.
Тя се усмихва смутено
и закрива
лицето си с шепа.
На излизане ми пожелава
приятно пътуване.
Аз стискам здраво чантата,
вътре са нейните рожби,
скърцат с щръкнали зъбчета
и ритат с крачета,
искат обратно при мама.