Тежките месингови великани над града
са лети
през комунизма.

Личи си замахът на замисъла –
                                           лицата
и щиковете им да отлеят
у комуниста, в населението на XX-и век
почитание към загиналите
в XIX-ото столетие, а оттам
                                           и към величието
на изградилия ги комунизъм.
Ала комунизмът 20 години
откак е рухнал под тежестта си.
Населението е стиснато
                                           в останките му,
трудно диша, изнемогва,
няма храна. Повечето
месингови ремъци на пушките
и щиковете неведнъж са рязани,
предавани за скрап.
Паметникът на бранителите
                                           трудно вае
почитание в поколенията.
Тук се качват гимназисти днес
да пафкат цигари, ганджа
                                           и да правят секс
под 50-метровия монумент
на дедите им, побит пък
върху надгробна могила
на тракийските деди от пр. н. е.
Да, заветът е спазен –
                                           важното е
да се раждат
нови поколения.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.