Щом приседнах в класната стая на Левски,
се стреснах. Честно казано, първата
мисъл, която ми мина,
                                           преди да седна
на дървените чинове и пейките, беше:
„Приличат ми на пейките в пицария”.
И автомобил
мина под прозореца
на класната стая.
Изобщо ми хрумваха все
модерни метафори.
Но, както казах, изведнъж се смразих
като слаб ученик,
                                           изоставащ
във взаимноучителната метода.
Така постепенно наистина изостанах
от времето си. Забравих
за пицариите и автомобилите
и за модерния град.
Пред мен имаше само стара черна дъска,
десетте божи заповеди в рамка
и глинени мастилници.
„Кога ли ще влезе даскалът
да ми издърпа ушите – помислих си, –
затова, че всичко забравих?”
Но изведнъж отново
си припомних всичко.
Получих есемес от теб, мила,
който отекна в метоха
и излязох от класната стая,
за да ти отговоря.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.