Представям си, че препускаме с теб
по каменна улица
на Августа Траяна.
Представям си, защото
в действителност съм седнал
върху възстановка на улицата в музея.
Под краката ми са каменните плочи,
а над мен вместо небе
има таван със сто бели лампи.
Но аз си представям, че има небе
и двамата с теб
се возим с четириколка.
Едва ли древните жени
са имали токчета така,
както имаш ти в представите ми –
биха ги счупили
в неравната улица.
Представям си също глъчката,
шумотевицата,
как ни поздравяват хората,
как ние им махаме. В действителност
в музея е притеснително тихо
и шепнем.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.