Аз бях в родилния дом
на бирата.

Вие били ли сте? Виждали ли сте,
помирисвали ли сте хмела, уханието
на силни взаимоотношения
от бирения промискуитет на дрождите?
Аз видях, видях майшуването,
видях цех Варка №1.
Звучи като цар Варка Първи,
който свещенодействал
преди 7 000 години
върху хмела, пивката,
а не варовиковата вода
и, то се знае, ечемика, за да роди
достатъчно бъчви, че иначе
не се ли свари както трябва
пивната мъст с хмела
цар Варка Първи такава мъст
би възпламенил, че ще взриви
годините досега. Но,
слава богу всичко минало по план.
Иначе щях ли в музея на бирата
да изпия две живи чаши
и щеше ли да се роди
причудливата бутилираща машинария
със зъбчати колела и компютри,
щеше ли ръчният бъчварски труд
да бъде заменен от труда на машините
и аз, капиталистът, да вия погледа си
по поточната линия
в пакетажната така, както
като по змиевидната писта
на Формула 1 виеше
и се виеше степният вълк
на 33-годишния ми живот,
седнал да релаксира накрая
в музея на бирата сред
група благоразположени студенти
от Тракийския университет,
слава богу, голяма част от тях момичета.
И щяха ли да ми подарят за награда чаша
с вид на купата от Шампионската лига
и шампионски надпис: „Загорка”?

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.