ДВАМАТА

Отворен е прозорецът към лятната градина
и в стаята привършват обяда си двамина.
Изядено е гроздето, изпито е кафето,
до масата е сложен по навик стол за третия.
Момчето, вече сито и уморено от очакване,
си прави човечета от хляб и после ги размачква,
а майката - доволна, попрецъфтяла, дребничка -
гаси цигарата и почва да разтребва.
Неделята към този час вървя, сега върви надолу
и споменът е празен като стола.