ИЗЛИЗАШ

Ти тръгваш пак и пътят ти е същият:
неясни очертания, които вечерта поглъща,
неясни очертания,
в които после вечерта се свива,
в които се смалява лятото
и времето изстива.

Така изглежда само,
всъщност времето се връща.
Ти тръгваш пак и пътят ти е същият.

Излязъл си.
На пътя ти - небето,
преобърнато -
повежда те към оня морски град,
за който неведнъж си тръгвал,
дочул вика и плисъка, след час тълпата е събрана,
но никой не научи
какво и как е станало.
За миг до края на града разнесе се мълвата.
Кой би могъл да разпозае непознатия?
Навсякъде се просна огромната му сянка,
додето на площада затваряха дюкяните.

И все така
в часа на вечерното свиване:
това, което се е случило, ще те привлича винаги,
макар че може би било е другаде и някога,
макар че ти не си присъствал,
че още те е нямало -
ти тръгваш пак и пътят ти е същият.
При мястото,
единствено останало,
прикрито от дърветата,
заставаш и се вслушваш...

Удавникът те чака на края на пътеката.