ОБОЖАВАНЕ

От „Невски“ бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

Вървели сме по този път
през всички съботни съблазни
в предпразника на прясната си плът.
Сега се връщаме белязани.

Небето над главите ни тежи
от куполи и мерници
и кой я знае как ще издържи
разгонената наша верица.

Каква е нашата вина?
Сега е шест. Ще стане седем...
Аз съм застанал отстрана
и слушам как минава времето.

И влизам в храма. И стоя,
потънал в песента на хора.
Не мога храм да построя.
Не мога и да го съборя.

От „Невски“ бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.