ЦЕРЕМОНИЯ

Ще дойдат скоро, вече са повикани.
Ще дойдат скоро, тъй отдавна чакаме.
Оранжеви цветя се вият над главите ни,
фучат като китайски дракони.
И все така седим край кръглата си маса
в едноминутно общо главоболие.
Родени да предаваме живота и кръвта си,
играем наследените си роли.
Пътуващи към нас, защо все още не пристигате?
Стрелките минаха през вечността, прободоха душите ни
и те изтекоха набързо, гъсти и несигурни,
а времето премина оглушително.
И цял живот седим и ставаме, седим и ставаме, безкрайно
седим и ставаме - достойни, първородни,
посрещащи и пак посрещащи, бърборещи нехайно...
Те вече са повикани, ще дойдат скоро.
              И ето ги да влизат в стаята,
                          и ето:
изведнъж херцогинята, наметната с оранжево одеяло.

              Станете да направим път,
                           станете,
              за да откарат полудялата.