Стефан Иванов
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
докато ние сме люлеели нощта и сме клатели полилея на съседите и притеснение е скърцало в ума на майка ти върху един от моите дискове на капки е падал червен восък - хубав запомнящ се печат: като червени очи от стари фотографии
или като теб зачервена от споделеното безсъние
Електронна публикация на 11. октомври 2005 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!