Централната пътна артерия
е окупирана сега от говеда.
Настъпил е онзи природен сезон,
в който стадата прииждат откъм планините.
И е пълно с животни, които не вървят,
а се стичат покрай превозните средства...
Градчето е малко населено място от Юга,
а централната пътна артерия е единственото
място, през което можеш с кола да преминеш.

Дванадесет часа на обяд е. По
тротоарите няма жива душа. Небето
е синьо като прах за зъби. Слънцето
блести като огледало от фаянс...

...И сред всичко това - говедата - и
те сред светлината - с опнати
от черно в бяло - тук в следобеда -
копита, кожи и рога. Какво е това?

Един човек, познавам го отлично,
блокиран в автобуса между другите,
чете за едрия рогат добитък в
кланиците, залостен сред живите трупове -

този човек май сега съчинява
едно писмо, което никога няма да пусне,
защото тука, както и навсякъде,
говедата не са добронамерени читатели!

Говедата! Говедата! Говедата!
Едно от тях е с по-особена прическа.

Сега въздухът се изпъстря с грохот
от копита. Асфалтът се размеква, сякаш иска
да погълне тази нагла и потискаща,
притискаща го с кости тежест... Започват да
се открояват ясни звуци:
отвън:
- Мууу! Моуоу! МММуу!
вътре:
- Ах! Ахххххх? ХХахх! - а
една, малко по така
встрани кола,
загадъчно се движи,
тоест се поклаща...

Но - както и да е -
да считаме, че
онова - по-горе - е
единственото
нещо хубаво. Да стане нещо пред очите ни ли трябва
да му вярваме,
че съществува? Аз ви предлагам следното решение...

Да сметнем,
че говедата имат реално основание
да се шляят
тук на групи и да бъдат шашнати -
та те само
два пъти в годината, нали, пресичат
през центъра
на тоя малък град? И само тогава
ГОВЕДАТА
не са наистина невидими. Тогава те
не са наистина невидими! Говедата
в такива дни за образ и поука стават.