Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

15. ПОЕТ.

 

Тома Марков

 

 

Така ужасно задължителна
е тази дума, сякаш кряска
лице иззад желязна маска,
занитена от пръстите на Бог.
Поетът е човек без срок
за лудница, затвор или живот.
Каквото и да кажеш, ти,
когато го четеш - мълчиш. И
само можеш да се чудиш
как пеперудите са от олово
и въпреки това летят, тъй леки,
в главата му, изгубваща
се по пътеката - напред.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2005 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]