Бавно седя в кухнята. Пия
бавно бира, слушам Jazz FM.
Този ден жените ги няма.
Днес те присъстват само
в кутията на главата ми. А
би било хубаво наистина да
са тук, около мен, защото
аз бавно пия, пия бирата си.
И въпреки че навън е зима,
вътре в мен е пролет... Да.
И ето, отново се опитвам
да стигна до главното. Да.
И ето, отново аз нямам
никакви проблеми, скучно
е така - без проблеми -
човек трябвало да помисли
за себеподобните си - да,
така ми казват всички... И
ето, правя го, и когато се
получи някаква мисъл за тях,
тя не е весела никак - и
движението, движението спира,
и нито една силна ръка,
достатъчно силна ръка,
и смисълът няма сили да стане.
О, Чарли - ти, ангеле,
заобиколен от ангели! Видях те
тъжен, стаен, доволен, оскотял,
щастлив - как внимателно
наблюдаваш цигуларките, които
са съществена част от твоя
вътрешен оркестър, достоен за
силните римски пинии, силни
като римските разкази... На
теб ти отиват само вечните неща,
приятелю на мудната кръв,
приятелю на мудната кръв,
пропита от песен за себе си...
Сега отново вечната градина
е огледало на самата нея, като от
разкази между алеите от време.
Ангелите ни желаят, приятелю.
Ние трябва да се примирим,
защото начинът ни на живот
увяхва като листата през есента..