Какво от това, че правителството
извършва симфонични глупости?
Какво от това, че астматиците
от градската управа складират
въздуха само за себе си? Какво
от това, че Чарли (всяка книга
си има своя скрит герой) ще бъде
уволнен скоро от КОСМОТИРАНИЧНИТЕ
БЪЛГАРСКИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ? А?
Нищо...
Сега цялата Бърза Литература присъства
на симфоничен концерт.
Програмата е доста странна. Един педал -
дебелогъз английски диригент -
маха нелепо, като за чао. Виенски валсове,
представяте ли си, ужасните
Виенски валсове от марципан и деменция!
Нищо...
Цялото правителство е тук, тц-тц-тц.
Световната банка днес е съмнителна.
Министър-председателят прилича на плашило...
Министърът на финансите е
понесъл бутилка с шампанско Rudiger Brutt,
бутилката е по-висока от него.
Ох... Какво от това. Охххххх...

...Само дето ние не се отегчаваме.
Момчил Николов - авторът на
знаменития роман Hash Oil -
не слуша музиката е пресмята
печалбите от акциите на
Prista Oil, които вчера е закупил.
Новият велик поет Стефан Иванов
не слуша музиката и е съсредоточен
във възвишения си член,
той се многоуми между многото
имена на тайфуни напоследък. Накрая -
аз не слушам музиката,
представям си, че Теодора е котка,
която сега дразня, за да
бъда мишката, която тя не изпуска.

И това наистина е всичко.
Нищо не се случва в действителност.
Всичко е прекалено бавно
за наса, писателите на забързаното и
осветено от нас настояще.
Повече не ни търсете тук.

За следващия подобен глупав концерт
ще пробутам поканата си на дебелогъз
поет от безперспективен вестник... Той
си въобразява, че струната има сърце.