Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

11. ТАНЦЪТ НА МАШИНИТЕ ЗА ПИСАНЕ.

 

Тома Марков

 

 

Такова вече е времето -
пишещите машини са изчезнали.
Пишещи машини вече няма,
но продължава да има
МАШИНИ ЗА ПИСАНЕ. Тези машини
са хора. Хора, които
имат най-честната позиция в живота,
защото те са едни от малкото,
които правят онова,
за което са направени.
Аз мога да говоря много за тях. Те
не говорят, те могат
само да казват... Затова е добре да
не бъдеш някой
сдуханяк, който не отваря книга,
създадена от машина за писане.
Нямам нищо против Counter Strike.
Просто не играя.
Играта е друга...
Друга е играта...
Просто съм научен, че големите мъже
няма как да си паднат по танците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2005 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]