Някои неща ти се отдават. Като
жени, които са решили, че ти си
единственото решение за тях...
Сега съм с две такива неща -
късата поема, дългото стихотворение,
брюнетката и блондинката
срещу мен на масата в малката кухня.
Въпросът е - кой ще започне.
Така сме свикнали едни с други, че
взаимните заповеди са закон. И
поемата става от своето място -
тя заобикаля масата и сяда в скута ми,
едва съм примигнал, блондинката
вече е започнала да извършва
поредното си неподражаемо фелацио...
Брюнетката ме наблюдава с укор.
Започва да недоволства, от говора й
се получава още едно стихотворение.
Обичам да пиша на машината
стихове, обичам жените да са доволни,
да минавам с безразличие
покрай мъже, които не знаят как да
търсят. Те са глупаци. Аз
минавам за добро момче.