21 декември е. Рожденият
ден на Сталин. Денят е
спокоен, без облаци. Без
обичайния студ, който
те кара да умираш без любов.
Тя е гадже, жена, любовница
на един от най-яките пичове,
тя е обичана жена на писател,
влюбена в посредствен -
един от многото - тимпанист.
Срещна я на 27 март -
преди цели три години и нещо.
Живяха добре, това не е
трудно, ако съотнесеш един
към друг характерите им,
това никак не е трудно... Сега
тя е влюбена в тимпаниста,
който дори не й позволява да
му направи нежна свирка. Ебати
тъпата жена е тая. Тъпа като
съвременен български, превръщащ
се в жена, мъж... Като майка
си. Сега е 23 февруари. И след три дни
скритият лирически герой на поемата
има рожден ден.

Той ще се улови за новия си GSM,
ще намери номера,
който му е нужен... Той ще продължи
да живее непомрачено, както досега.
Ще бъде искрен, не може другояче,
ще продължава да пее.