Правя пореден номер. Тоест -
поредното стихотворение...
Искам текстът да бъде любовен.
Нямам други обструкции.
Отново я видях днес. Имам
чувството, че мога да се виждам
само и единствено с Нея...
Никой не ми е виновен, че си
падам главно и най-вече по
курви. Те само са истински...

Сега съм пиян. Ям
гъбена супа. И тъгувам, това
е толкова естествено... Аз
прехвърлям страниците на
тази велика стихосбирка и
мисля, че я създавам за нея -
да уплътня времето й без мен.
Тя не ме разбира...
Аз правя същото.
Ако се получеше обратното,
щяхме да имаме
три невероятни деца... Но
виж света - децата
винаги са с три по-малко.