Той е поет. Неговите поеми
почти веднага започват със
съревнованието между него
и сезоните, в които смъртта
винаги бива усмъртявана
и подредена като в аптека.
Той се мотае в града. Вие
бихте казали, че го прави
безцелно, като паяк, който
плете мрежите си дрогиран.
Но трябва да го видите
как ви наблюдава, когато го
четете и се ядосвате на
на късмета, който никога не
го напуска. Той е усмихнат,
защото накрая винаги
мокрите му кичури падат над
2 любими кафяви зърна.