Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

17. МОЯТА НОВА МОЛИТВА КЪМ ЕЗЕРОТО

 

Тома Марков

 

 

Макар че се моля да не съм ти безразличен,
още не мога на глас да произнеса твоето име...
Бих написал, че те моля. Но молбите да бъдат
конкретно написани, за да знаят по-успелите от
мен как да го направят, а аз да не давам съвети...
Затова аз просто съм наум всеки ден: „моля Те,
моля Те, моля Те, моля Те, моля Те, Моля Те“.
По-смелите от мен са получили много по-малко.

 

Дори ме е срам да описвам. Толкова написани
неща съм чел относно Теб и толкова малко
текст наистина ме е приближавал до Теб, и
аз продължавам да живея сред присмех, да,
сред неща, срамни за мен, които ме принизяват.

 

Моля те отново - ако се видим, ми прости.
Бях просто това, което се изискваше от мен,
бях просто онова, което можеш да гледаш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2005 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]