Подире ти разкаляният път
от стъпките ти малки локви ражда.
Окаляна си, но не ще се спра
с милувки и любов да те обсаждам.
Лицето ти е като на война -
изписани са веждите със сажди,
очите - посинени езера,
а устните противника обграждат
с червена кръв, намазана по тях.
Дали да те превзема имам сила?
Или ще бъде мой пореден грях,
преди сърцето ми да си разбила,
да те пленя, и, като на война,
да те осъдя и да те помилвам?
Застанеш ли на моята страна,
не ти е нужно повече червило...